Среднощни тръпки.
Очите вино пият,
назад във времето,
като в усмивки,
от старите ленти,
твоите целуват.

Размахват крила,
отново се връщат
в сега.
Двете малки звездички,
край нослето кацнали,
са сладко заспали.

Примигвам...
Лъч ми клепките
пали...
Как да издържа,
не слънце...
Твоят поглед е това.